Термостатът за размразяване на хладилник е основен компонент в беззамразяващи хладилници, отговорен за регулирането на цикъла на размразяване, за да се осигури оптимална охлаждаща производителност и да се предотврати натрупване на иней върху змеевика-испарител. За разлика от хладилниците с ръчно размразяване, беззамразяващите модели използват този термостат, за да синхронизира работата си с нагревателя и таймера за размразяване: таймерът инициира размразяването на регулярни интервали (6–12 часа), нагревателят (100–300W) топи инея, а термостатът действа като предпазно изключване. Основният му механизъм разчита на биметален елемент — две залепени метални ленти (напр. сплав от никел и желязо и месинг), с различни коефициенти на топлинно разширение — които се огъват при загряване. Когато температурата на змеовика-испарител достигне 4°C–8°C (което показва, че инеят се е стопил), биметалът се огъва и отваря електрическата верига, изключвайки нагревателя. Когато змеевикът се охлади до -6°C–-2°C, биметалът се връща към първоначалната си форма, затваряйки веригата и подготвяйки се за следващия цикъл. Това предотвратява прегряването (което може да повреди змеовика или да развали храната) и гарантира ефективно размразяване. Чести признаци за неизправен термостат включват: 1) прекомерно натрупване на иней по змеовика (термостатът е заклещен в отворено положение, нагревателят не работи), което води до лошо охлаждане и шумна работа на вентилатора; 2) топъл хладилник/замразител (термостатът е заклещен в затворено положение, нагревателят работи непрекъснато), което причинява разваляне на храната. За диагностициране се използва мултицет за проверка на проводимостта — липсата на проводимост при стайна температура показва неизправност. Запасните части са специфични за модела (съвпадащи номера на детайли, напр. WPW10503278 за Whirlpool), но са широко достъпни по света, с волтажни класове (110V/220V), адаптирани към регионалните електрически мрежи. Съответствието със стандартите UL (Северна Америка) и IEC (международни) гарантира безопасността, което го прави подходящ за използване в различни културни контексти — от домакинства в Северна Америка до търговски кухни в Азия.